Съзадване на Библиотека към Кадетското училище

╬╬╬

Обява Б И Б Л И О Т Е К А

С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО

ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ

МИТРОПОЛИТ Г-Н Г-Н ЙОАН

Екипът на Кадетско училище „Генерал Владимир Вазов“-гр.Варна, има честта да ви съобщи относно проекта си за откриване на Библиотека към училището, която ще бъде достъпна за ползване от гражданите на града и областта. За реализирането на това родолюбиво дело, Екипът на Кадетското училище обявява начало на Акцията: „Не изхвърляй прочетената книга, донеси я в нашата библиотека, някому тя е нужна!“. Книгата е прозорец към света. Помогнете на нашия екип да отвори повече прозорци към света за кадетите и за гражданите на града ни: Можете да дарите книгите си на Библиотеката към Кадетското училище!

Моля свържете се на телефон 0886-965-771.

За допълнителна информация, моля заинтересованите да се свържат на имейл: 

E-mail: vcadetsv@gmail.com

Facebook: https://www.facebook.com/Кадетско-Училище-Генерал-Владимир-Вазов-Варна-1674853072630277/

Можете да разгледате също така нашият блог на следния адрес:

http://otechestvo-kadeti-varna.blogspot.bg/

╬╬╬

_________________________________________

Протокол за избор на име на Кадетското училище - гр.Варна

Заседание № 1

на Организационния съвет

на Кадетското училище – гр. Варна

дата 13.05.2018г.

Днес, на 13.05.2018г. се проведе Заседание на Организационния съвет на Кадетското училище – гр.Варна при следния Дневен ред, който се състои от една основна точка:

1. Обсъждане и гласуване на предложенията за избор на име на Кадетското училище.

Присъстваха всички членове на организационния комитет. Кворум има.

Отсъстващи: Няма.

Заседанието бе открито от Богдан Стефанов Манолов, атаман на Варненска Казашка Общност и инициатор на Организационния комитет.

Богдан Манолов: Уважаеми съратници българолюбци, преди да започнем с точка едно от Дневния ред, изказвам поздравления и благодарности на всички тук присъстващи родолюбци, за инициативността и за доброволческия труд. А сега да преминем към Точка едно от Дневния ред: Обсъждане и гласуване на предложенията за избор на име на Кадетското училище. Вече имахте възможността да разгледате предложението: Предлагам Генерал Владимир Вазов, за патрон на новосформираното Кадетско училище, впредвид заслугите му към нашата родина България и в знак на почитание към навършването на 150 години от рождението му – утре 14 май 2018г. Очаквам и други ваши предложения, мнения и изказвания, които да са мотивирани. Има ли такива? Няма? Тогава да подложим на гласуване:

Който е съгласен Генерал Владимир Вазов да бъде избран за патрон на Кадетското училище, моля да гласува.

За Протокола: Гласували за – всички членове на Общото събрание на Организационния съвет.

Въздържали се – 0. Против – 0.

Богдан Манолов: Съратници, единодушно се съгласихме и избрахме Генерал Владимир Вазов за наш патрон. Да ни е честито! Ако Вие нямате други теми, изказвания или неотложни питания, които желаете да повдигнете и да бъдат обсъдени днес, обявявам заседанието за закрито поради изчерпване на Дневния ред.

Подпис:  Богдан Манолов-инициатор 

13.05.2018г.

Временен Секретар: 

Подпис: Капитан I-ви ранг Иван Попов

Атаман на Варненска Казашка Общност

Днес честваме 150 години от рождението на ген. Владимир Вазов

Владимир Вазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Вазов
български генерал и военен герой
Информация
Звание	генерал-лейтенант
Служба	1888 – 1920
Служил на	България
Род войски	артилерия
Командвания	4-ти артилерийски полк 9-а пехотна дивизия
Битки	сраженията при Гечкинли, Бунархисар, Люлебургас и Чаталджа (Балканската война 1912 – 1913); Отбранителна операция при Дойран (Първа световна война 16 – 18 септември 1918 г.)
Отличия	Вижте по-долу
Роден	14 май 1868 г. Сопот, Османска империя
Починал	20 май 1945 г. (77 г.)  Рибарица, България
Родства	писателят Иван Вазов(брат); офицерът Георги Вазов(брат) политикът Борис Вазов(брат)
Друга работа	председател на Съюза на запасните офицери (1920 – 1921, 1924 – 1930); кмет на София (1926 – 1932)
Владимир Вазов в Общомедия

Владимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна.операция при Дойран по време на Първата световна война.

Съдържание

  [скриване] 

• 1Биография
  • 1.1Балкански войни (1912 – 1913)
  • 1.2Първа световна война (1915 – 1918)
• 2Семейство
• 3Награди
• 4Бележки
• 5Източници
• 6Библиография

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.

По време на Руско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година части на Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко достигат до родния му град. Налага се отрядът временно да се оттегли, при което турски редовни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това налага част от местното население да напусне градчето. По това време е убит и баща му Минчо Вазов. Така децата и жените от семейството заминават за Пловдив. Османските власти разбират за бежанците и в резултат на предприетите мерки, Владимир Вазов, заедно с майка си и баба си са изпратени на заточение в Араповския манастир „Св. Неделя“ около Асеновград.[1]

След Освобождението брат му Никола издига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, заедно с майка си Съба се преместват да живеят в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7 клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8 и 9 клас). Когато постъпва в 6 клас (съвременен 10 клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет. [2]

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163-мата от този випуск, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.[3][4]

В Шумен служи в 3-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов.[5] На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.[6] През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази комисия през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в Есен, Германия. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като за целта са формирани две сборни планински батареи, като едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 е произведен в чин капитан, след което през ноември с.г. е приведен като старши офицер в батарея от 4-то артилерийско отделение в София.[7]

През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк, а през 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1-ва батарея в 4-и артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия, при избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция, а през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В началото на 1907 г. заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, след което през 1909 г. е преведен за командир на артилерийско отделение в 4–и артилерийски полк, а през есента на 1910 г. е преместен в 5–и артилерийски полккато командир на артилерийско отделение. По-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк. През 1911 г. е върнат на длъжнбостта началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.[6]

На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

След демобилизацията до 1 декември 1914 полковник Вазов командва същия 4-ти артилерийски полк, веднага след което за трети път е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.[6]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918). В началото на войната е назначен за командир на 5-аартилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна.[6] На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.

Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.

Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.

Полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.

През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар – една изключително стратегическа позиция.

Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Започва и газова атака. Тогава генералът казва на българските войници и офицери:

„

Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!

“

На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По-късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

След войната се демобилизира и бива назначен за началник на 2-ра армейска област, а за кратко време след това е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930). През октомври 1922 г. той с група висши офицери от запаса – Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др. основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“[8], с цел противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение, членове са запасните офицери, „партиите на реда“, македонските и студентските среди. БНС Кубрат съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира, участва в Народния сговор и активно в потушаването на Септемврийския комунистически метеж. През октомври 1923 година генералът е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на „комунистическия метеж“ от септември същата година[9]. През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:

„

Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!

“

Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:

„

Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.

“

Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има 3-ма синове. Първите двама са кръстени на братята му Георги (станал химик), изпратен е от комунистическата власт в концлагера мина „Бобов дол“, откъдето се връща жив, но с избити зъби и Иван (адвокат), изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, а третият носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си, кавалер е на орден „За храброст“ от боя за Стражин, осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор. След писмо на майка му до Вълко Червенков е помилван и освободен на 13 декември 1950 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас, IV степен
• Княжеский орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента
• Османски медал „За бойни заслуги" [10]
• Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917 [10]