Внимание!

Снимките са със запазено авторско право, никой не може да ги сваля и ползва без изрично писмено съгласие на Български Кадетски Корпус.

Така се възпитават родолюбци !

Важна информация:

Кадетско училище "Генерал Владимир Вазов" се подготвя да поднови занятия през лятото на 2023г., с обновен екип и нови проекти.

лято 2019г. - Грамоти и награждаване на кадетите

лято 2019г. - Грамоти и награждаване на кадетите

събота, 19 май 2018 г.

Съзадване на Библиотека към Кадетското училище

╬╬╬
Обява Б И Б Л И О Т Е К А

С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО
ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ
МИТРОПОЛИТ Г-Н Г-Н ЙОАН

Екипът на Кадетско училище „Генерал Владимир Вазов“-гр.Варна, има честта да ви съобщи относно проекта си за откриване на Библиотека към училището, която ще бъде достъпна за ползване от гражданите на града и областта. За реализирането на това родолюбиво дело, Екипът на Кадетското училище обявява начало на Акцията: „Не изхвърляй прочетената книга, донеси я в нашата библиотека, някому тя е нужна!“. Книгата е прозорец към света. Помогнете на нашия екип да отвори повече прозорци към света за кадетите и за гражданите на града ни: Можете да дарите книгите си на Библиотеката към Кадетското училище!

Моля свържете се на телефон 0886-965-771.

За допълнителна информация, моля заинтересованите да се свържат на имейл: 

Можете да разгледате също така нашият блог на следния адрес:

╬╬╬
_________________________________________





вторник, 15 май 2018 г.

Протокол за избор на име на Кадетското училище - гр.Варна


Заседание № 1

на Организационния съвет
на Кадетското училище – гр. Варна
дата 13.05.2018г.



Днес, на 13.05.2018г. се проведе Заседание на Организационния съвет на Кадетското училище – гр.Варна при следния Дневен ред, който се състои от една основна точка:
      1. Обсъждане и гласуване на предложенията за избор на име на Кадетското училище.
Присъстваха всички членове на организационния комитет. Кворум има.
Отсъстващи: Няма.
Заседанието бе открито от Богдан Стефанов Манолов, атаман на Варненска Казашка Общност и инициатор на Организационния комитет.
Богдан Манолов: Уважаеми съратници българолюбци, преди да започнем с точка едно от Дневния ред, изказвам поздравления и благодарности на всички тук присъстващи родолюбци, за инициативността и за доброволческия труд. А сега да преминем към Точка едно от Дневния ред: Обсъждане и гласуване на предложенията за избор на име на Кадетското училище. Вече имахте възможността да разгледате предложението: Предлагам Генерал Владимир Вазов, за патрон на новосформираното Кадетско училище, впредвид заслугите му към нашата родина България и в знак на почитание към навършването на 150 години от рождението му – утре 14 май 2018г. Очаквам и други ваши предложения, мнения и изказвания, които да са мотивирани. Има ли такива? Няма? Тогава да подложим на гласуване:
Който е съгласен Генерал Владимир Вазов да бъде избран за патрон на Кадетското училище, моля да гласува.
За Протокола: Гласували за – всички членове на Общото събрание на Организационния съвет.
Въздържали се – 0. Против – 0.
Богдан Манолов: Съратници, единодушно се съгласихме и избрахме Генерал Владимир Вазов за наш патрон. Да ни е честито! Ако Вие нямате други теми, изказвания или неотложни питания, които желаете да повдигнете и да бъдат обсъдени днес, обявявам заседанието за закрито поради изчерпване на Дневния ред.


Подпис:  Богдан Манолов-инициатор 
13.05.2018г.
Временен Секретар: 
Подпис: Капитан I-ви ранг Иван Попов

Атаман на Варненска Казашка Общност





неделя, 13 май 2018 г.

Днес честваме 150 години от рождението на ген. Владимир Вазов

Владимир Вазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Вазов
Vladimir Vazov.jpg
български генерал и военен герой
Информация
Званиегенерал-лейтенант
Служба1888 – 1920
Служил наНационално знаме на България България
Род войскиартилерия
Командвания4-ти артилерийски полк
9 пехотна дивизия
Биткисраженията при ГечкинлиБунархисарЛюлебургас и Чаталджа (Балканската война 1912 – 1913);
Отбранителна операция при Дойран (Първа световна война 16 – 18 септември 1918 г.)
ОтличияВижте по-долу

Роден
Починал
20 май 1945 г. (77 г.)
Родстваписателят Иван Вазов(брат);
офицерът Георги Вазов(брат)
политикът Борис Вазов(брат)
Друга работапредседател на Съюза на запасните офицери (1920 – 1921, 1924 – 1930);
кмет на София (1926 – 1932)
Владимир Вазов в Общомедия
Владимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна.операция при Дойран по време на Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
По време на Руско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година части на Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко достигат до родния му град. Налага се отрядът временно да се оттегли, при което турски редовни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това налага част от местното население да напусне градчето. По това време е убит и баща му Минчо Вазов. Така децата и жените от семейството заминават за Пловдив. Османските власти разбират за бежанците и в резултат на предприетите мерки, Владимир Вазов, заедно с майка си и баба си са изпратени на заточение в Араповския манастир „Св. Неделя“ около Асеновград.[1]
След Освобождението брат му Никола издига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, заедно с майка си Съба се преместват да живеят в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7 клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8 и 9 клас). Когато постъпва в 6 клас (съвременен 10 клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет. [2]
След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163-мата от този випуск, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.[3][4]
В Шумен служи в 3-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов.[5] На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.[6] През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази комисия през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в ЕсенГермания. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като за целта са формирани две сборни планински батареи, като едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 е произведен в чин капитан, след което през ноември с.г. е приведен като старши офицер в батарея от 4-то артилерийско отделение в София.[7]
През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк, а през 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1-ва батарея в 4 артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия, при избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция, а през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.
На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа, на която подполковник Вазов е назначен за помощник-началник. В началото на 1907 г. заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, след което през 1909 г. е преведен за командир на артилерийско отделение в 4–и артилерийски полк, а през есента на 1910 г. е преместен в 5–и артилерийски полккато командир на артилерийско отделение. По-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк. През 1911 г. е върнат на длъжнбостта началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.[6]
На 12 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.
На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.
През Междусъюзническата война (1913) отново като командир 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при БублякДренова глава и Градоман.
След демобилизацията до 1 декември 1914 полковник Вазов командва същия 4-ти артилерийски полк, веднага след което за трети път е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.[6]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918). В началото на войната е назначен за командир на 5артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна.[6] На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.
Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.
Тези усилия на полковник Вазов не са напразни. В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.
Полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.
През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар – една изключително стратегическа позиция.
Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Започва и газова атака. Тогава генералът казва на българските войници и офицери:
Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!
На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По-късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие, армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив, а от август с.г. е инспектор на артилерията в Министерството на войната.
След войната се демобилизира и бива назначен за началник на 2-ра армейска област, а за кратко време след това е инспектор на артилерията.
На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930). През октомври 1922 г. той с група висши офицери от запаса – Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др. основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“[8], с цел противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение, членове са запасните офицери, „партиите на реда“, македонските и студентските среди. БНС Кубрат съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира, участва в Народния сговор и активно в потушаването на Септемврийския комунистически метеж. През октомври 1923 година генералът е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на „комунистическия метеж“ от септември същата година[9]. През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.
В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ген. Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има 3-ма синове. Първите двама са кръстени на братята му Георги (станал химик), изпратен е от комунистическата власт в концлагера мина „Бобов дол“, откъдето се връща жив, но с избити зъби и Иван (адвокат), изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова, а третият носи неговото име Владимир и продължава офицерското поприще на баща си, кавалер е на орден „За храброст“ от боя за Стражин, осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор. След писмо на майка му до Вълко Червенков е помилван и освободен на 13 декември 1950 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас, IV степен
  • Княжеский орден „Св. Александър“ V степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента
  • Османски медал „За бойни заслуги" [10]
  • Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917 [10]

Лекция за огнестрелните оръжия, ч.3